играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Ако бих могъл да играя Го с Бога, той би имал преимущество преди да стигна 50 хода. Бог е способен да прави безпогрешни ходове, а аз като нищожен човек нямам такава сила винаги да играя безпогрешно.

Го Сайген
* * *
 
Лу Гуймен съпровожда играча при императора
Публикации - Поезия и живопис
Автор: Константин Байрактаров   
Събота, 07 Ноември 2009г. 19:50ч.

Лу Гуймен

 

Лу Гуймен (Lu Guimeng, ?-881 г.) е живял в епохата Тан (618-907 г.). Дворцовото му име на поет-отшелник е Луван, а негови псевдоними са г-н Пули, Тиансуйдзъ и Джианху Санжен. Живял е уединено в гр. Пули, близо до Суйджоу. Негов приятел е известният поет Пи Лисю, съвместно с когото издава стихосбирката Сунлин-джи (Songlin Ji). Пи Лисю е известен във вейцилогията с есето "Произход на Го", в което застъпва тезата, че играта няма отношение към митичната древност, а е била създадена от школата на дипломатите (дзун-хен дзя) през епохата "Воюващи царства" (403-221 г. пр. н. е.). Лу Гуймен издава и самостоятелно поетичната книга Пули-джи (Puli Ji). Освен стихове и есета, той също така има и принос в науката с книги на технологична тематика (Lei Si Jing) и селско стопанство, поради което той е известен и като агроном. Лу Гуймен бил страстен почитател на играта Го (вж. бележката в края статията) и е написал едно интересно стихотворение за любимата си игра.

 


Съпровождането на играча при императора

Лу Гуймен (?-881)

Планини, реки - нещата назовавам.
А в играта Го, също по начин подобен,
поставяните камъни оприличавам
на ято диви гъски в есенен следобед...

И така, дошъл по височайша покана,
в двореца имперски е играчът приет,
след което и той голям човек стана -
императорът го назначи за кмет.


Стихотворението на Лу Гуймен се намира в Сборник с Тански поеми (Complete Tang Poems, vol. 629 - Quan Tang Shi). Преводната адаптация на български език може да не е на абсолютно точна, но затова пък е смислово изпълнена. В първия стих под "планини, реки" се разбира китайския термин "шан шуй", който означава "пейзаж". Тук се има предвид "високото" и "ниското" с внушението, отнесено към играта и играча, че "който го може, го може". Самата пейзажна визия е пряко свързана с творческото възприятие на реалността или с реалистичното й пресъздаване, защото, колкото е по-изкусно нарисувана една картина, тя толкова повече заслужава възхищение. В Го по същия начин играчът "рисува" форми, но абстракцията е от друг порядък. Оприличаването на камъчетата по дъската с ято гъски е като оприличаването на образите в дадена картина. Определимостта на образите като "планини и реки" е в зависимост от майсторството на художника и вътрешната му духовна нагласа.

Образът на гъските е метафора, която води началото си от философа Мъндзъ (Менций), който във връзка с Го, казва, че, "ако не слушаш, какво ти говори И-Чиу, а си мислиш, как да опънеш лъка и да стреляш по гъските, няма да постигнеш успехи в Го". Специално в стихотворението с мотива за гъските се посочва, че умът на играча е съсредоточен и дисциплиниран, т.е. овладян и неразсейващ се по разни външни и тривиални гледки. Тук е загатнат светът на ума и неговата проекция в реалния свят, материализиран в Го.

Творческото мислене на играча е гарант за неговия успех, но тук не става въпрос за някаква отнесеност, а за полезни качества като здравомислие и прагматизъм. Поради своите умствени способности, които имат референт в практиката, играчът се издига в обществото - става кмет. Понятието за пейзаж придобива нов нюанс вече, защото се прави намек за изказването на Конфуций - "издигай способните, смъквай ниските", а относно кметския пост Конфуций заръчва на ученика си Дзъсъ (назначен за кмет на град Цюйфу) в управлението да не се увлича прекалено много в дребните неща, за да не изпусне големите, казано с други думи - "действай локално, мисли глобално", което отново ни насочва към менталността на го-играча, съпоставима с тази на управленеца.

В оригинала обаче се намеква за играча Ян Суанбао, който бил назначен за кмет на град Суанченг от императора на Хански Китай У-ди (1 в. пр. н.е.) . В същото време се има предвид и друга подобна история с едноименни герои - У-ди от династия Лиу Сун и играч със същото име - Ян.

 

Бележка: Поетът Лу Гуймен и монахът Ши Шангян били страстни почитател на играта Го. Те често се събирали да играят. Когато Лу Гуймен се оттеглил от политиката, станал отшелник.  Ши Шангян, изпитвайки липсата на своя опонент, му изпратил писмо, в което в стихотворна форма питал: "Можеш ли все още да намериш равностоен противник, с когато играеш Го?". Идиоматическият израз "Срещни равностоен опонент в играта Го" (棋逢对手, Qi Feng Dui Shou) се отнася до равни по сила опоненти, които изпитват взаимно умажение един към друг. Източник: Idioms and Stories about Weiqi Други смислови преводи на идиома: "в играта трябва да се срещат достойни съперници", "майстор се среща с майстор", "равни по сила противници", "неотстпване в майсторството един на друг". Източник: CCUR.

Литература

1. Байрактаров К., Играта Го в трактата "Мъндзъ", конф. "Китай - традиция и съвременност", Институт Конфуций - София, 2009
2. Лазаров Й., Съдбата по Мъндзъ: между дивите гъски и всеобхватиня ум, Weiqiland.net, 2009
3. Маринов М., сб. Конфуциански трактати, изд. Наука и изкуство, С., 1991
4. Bayraktarov K, Confucius about the game Go, Jeonju, 6th ICOB'2009
5. Fairbairn J., Chinese Go Poem #3: Seeing off a weiqi guest, MSO, 2000
6. Lu Guimeng, agronomist and poet, Cultural China, Kaledoscope > Science and Invention

 

 
 
* * *