Съма Гуан (1019-1086) е историк, философ, поет, политически мислител и държавен деец. Създателят на неоконфуцианството Джу Си (1130-1200) го е причислявал към най-напредничавите мислители – Шао Юн, Джоу Дуни, Чен И, Чен Хао и Джан Дзай, които формират кръга на "шестимата учители" от епохата Северна Сун (960-1127). Някои от изброените също са известни играчи на Го (вейци), което е намерило отражение и в техните поетични творби. Тук ви представям адаптирания за българския читател превод на стихотворението «Уговорена среща» на Съма Гуан.
Уговорена среща
Съма Гуан
И за миг от небето не спря да вали,
натежало отново от капки дъждовни.
Откъм вира, ограден от свежи треви,
дочува се врява на жаби доволни.
А приятелят всуе тази вечер очаквам.
На дъската камък поставям, играя,
ходът отекна, навън се смрачава
и маслената лампа угасна накрая.
|
|
Видимата картина на описвания момент не трябва да се възприема абсолютно буквално в контекста на напразното чакане и възпрепятстваното от лошото време идване на приятеля. Приятелят следва да се разбира като метафора на знанието, което за пръв път се среща при Конфуций. Първите думи на Конфуций в знаменитите "Беседи и съждения" (Лун Юй) започват с питането "Да срещнеш приятел, дошъл отдалеч, това не е ли радост?". И това питане се отнася към ползата и удовлетворението от ученето и усвояването на нови знания. Очевидно Съма Гуан е мислел и върху някакъв проблем в описваната дъждовна вечер, а така и не му дошла идея за неговото разрешаване.
Жабите могат да се разглеждат и като намек за бюрократичната тесногръда, макар и учена върхушка. Самият Съма Гуан е успял да реформира поземлените отношения в страната и да преодолее аграрната криза, която започва още през VII в. Можем да си представим трудностите за извършването на такива глобални промени предвид евентуалната съпротива на редовото чиновничество.
Годишното време в стихотворението на Съма Гуан се отнася към „сезона на дъждовете“ (хуанмей), в оригинал първият стих започва с „хуанмей“, което е пети лунен месец, който съвпада приблизително с нашия юни, т.е. лятото. Относно сезоните и заниманията на аристократите Джан Чао (XVII в.) пише: "В дъждовен пролетен ден е добре да се чете книга; в дъждовен летен ден е добре да се играе Го; в дъждовен есенен ден е добре да си разглеждаш колекциите; в дъждовен зимен ден е добре да пиеш вино" (из "Тени спокойных снов"). Макар и свързано с друга култура, аналогично и шахматът е свързан с лятото, в санскритската поема "Васавадата" поетът Субандху (VII в.) има следните стихове: "Дъждовният сезон (вяса) си играе с жабите като с шахматни фигури, премествайки ги от едно на друго квадратче на поляната".
За Съма Гуан е интересно, че е измислил шахматен вариант за седем играчи (Кигуо Сянци), в който на дъска за Го (Вейци) се разполагат 7 групи фигури за китайски шах, които символизират отделните царства от периода "Враждуващи царства" (Джангуо).
Разбира се, всичко това далеч не изчерпва темата за живота и творчеството на Съма Гуан и към коментара могат да се добавят още моменти и щрихи, с което да стане по-пълно разбирането на представените стихове, но, както пише той, "маслената лампа угасна накрая", следва, че не всичко може да се реши и напише в един ден... |